вторник, 29 ноември 2011 г.

ПЛЕДОАРИЯ НА СВИДЕТЕЛЯ „Х” ПО НЕСЪСТОЯЛОТО СЕ ДЕЛО „БОРИСОВ”

 
„Борисов, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Бо-ри-сов: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Бо. Ри. Сов.
Сутрин той беше Бо, просто Бо, метър и осемдесе на ръст и толкова на гъз (без няколко пръста и по едно чорапче). Той беше Бойко по дълъг панталон. Той беше Боце в училище. Той беше Борисов Пишлемето върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Бойко Боеца, скъпият ми Боби Футболиста. Як като бик и почти толкова умен.

А имаше ли предшествени
ци? Разбира се — имаше… Купища... Тато, Луканов, Лилов, Виденов, Беров, Костов, Симеон, Станишев, Доган, Гоце, Луцифер... Все хубавци и все мръсници от световна класа. Ще кажа нещо повече: дори не би имало изобщо никакъв Борисов, ако през едно далечно лято това  изначално мафиотче не бе назначено за главен секретар на полицията от мадридския дебил Симеон. В княжество далечно край морето (почти като у По), в Задунайската губерния (точно като у Гогол).
Кога беше това, а?
 
Приблизително толкова години преди раждането на Борисов в село Банкя, на колкото бях през онова лято. Как, не помните ли вече? Тогава станаха 123 показни убийства, а Боби не арестува никого.
 
Винаги можете да разчитате на убиеца да ви предложи завъртяна проза.
Уважаеми съдебни заседатели от женски и мъжки пол! Експонат Номер първи представлява това, на което толкова са завиждали
Троцкистките болшевики — слабо осведомените, простодушни, кръвожадни червеноармейци… Порадвайте се на това трънено кълбо, наречено българска политика и българско общество.

Но преди да съдите актьорите в тази величайша трагикомедия, запитайте се, драги мои, какво е направено на българския народ, което сам българският народ не е пожелал... Как можете да осъдите бандитите, апаратчиците, подлизурковците и натегачите без да осъдите мълчанието на хората? Нима не са всички съучастници в разрушаването на българското общество? 

Но както и да е... Борисов е сбъднатата любов на всички ни, сбъднатата мечта за управник без да е управник. И това неминуемо води до създаването на държавници без държава. 

А сега е време да замлъкнем отново. След като чухме и казахме истината за Бойко Борисов и всичките оплетени като свински черва „управляващи” и „властимащи”, можем да заспим традиционния зимен сън. И да бълнуваме. 


P.S. Текстът в кавички е по Набоков.

вторник, 25 октомври 2011 г.

ЗА БОГА, БРАТЯ, НЕ ГЛАСУВАЙТЕ!

Срам и позор! Последните избори в странатa показаха на света, че не сме дорасли нито за демокрация, нито за нищо! Нещо повече - недоносчето на българската демокрация бе изхвърлено на бунището от бандата разбойници, управляващи страната (виж снимката - депутат на ГЕРБ, присъстващ незаконно в ОИК, заснет да изнася чувал с бюлетини).
Истината е, че броят измами и фалшификации бие всякакви рекорди, а освен това избирателната активност е под 50%. От което излиза, че настоящото правителство на България не е способно дори да организира и проведе нормални избори. В една нормална държава едни нормални политици, разполагащи с минимална доза достойнство и чест, биха подали веднага оставка. У нас обаче подобни същества няма. Има само гущери, жаби и змии. За бога, не гласувайте за тях!

петък, 7 октомври 2011 г.

ХОРА и КРОКОДИЛИ, ПРОТЕСТИРАЙТЕ!

Аз съм демократичен крокодил и по този повод на всички избори в нашата любима родина ме прекарват съвсем демократично. И уж гласувам за демократи, а се оказвам управляван от комсомолци, ченгета, царчета, пожарникарчета и всякакъв вид измекяри. Обаче ми писна на опашката! И затова отказвам да участвам в тази политическа версия на "тука има- тука нема", ами ще гласувам за човек, за когото по принцип един крокодил-демократ не би трябвало да гласува. Ще гласувам за Светльо Витков, който няма претенции да е политик, но за сметка от това едва ли ще е по-лош политик от "професионалните" такива. Светльо Витков не се счита за политик и затова няма как да останем разочаровани от неговата политика. Затова ви казвам, направете като мен и изберете човека, а не политика-подставено лице! Да, другарчета, пикая ви на демократичната игричка, с която ме баламосвате вече повече от двадесет години!
Още по темата тук.

сряда, 7 септември 2011 г.

Отбор мухльовци



Гледам българския национален отбор по футбол и си казвам, че по-прекрасен пример за мухльовщина едва ли би могъл да се намери. Нищо и половина! Абе абсолютни мухльовци!
Първо трябва все пак да уточним какво точно трябва да се разбира под употребения по-горе термин „мухльо”. Мухльото е некадърник с претенции. Нещо като Симеон Дърти-Мъдридеца или Сергей Станишев. В сегашното правителство тоже можете да откриете купища подобни мухльовци, но в момента не съм тръгнал да се заяждам с тях, та затова отправям само традиционната плювка към комунягите и изкуфялото мадридско старче и продължавам с подхванатата тема за футболните мухльовци.

И тъй, футболните мухльовци са пример за житейски и професионален успех, а техни последователи са всички жители на милата ни България, желаещи да станат богати без същевременно да се напинят много-много. Защото футболистите ни са именно това – банда нескопосници, получаващи главозамайващи заплати. Проблемът разбира се не се състои в заплатите, ами в некадърността, защото се предполага, че на тези хора им се плаща заплата, за да вършат някаква работа, а не да за се напиват насам-натам из кръчми, да карат „бързи коли” и да спят с елитни проститутки. Само че мухльовците не искат да работят. И не искат да играят футбол. Тяхната цел е да се набутат в националния отбор, за да могат след това да разправят из кръчмите, че играят в националния отбор.Иначе хич не им дреме за нищо.

И не си мислете, че един немец може да докара дисциплина и да превъзпита мухльовците, наследили няколко поколения мухъл и мухлясали до връхчетата на ушите си.  Един немец отбор не прави! И се възползвам да отбележа, че немците са пример за анти-мухльовщина, защото дори и да не ги бива, все пак се стараят. 

А българските футболисти как са според вас? Не са ли банда некадърници и простаци с претенции? Защо, ще попитате, обиждаш ти така хората на „простак”? Ам’чи Ицето Стоичков също ли е мухльо според теб? Не, Ицето Стоичков не е мухльо, макар че ако глупостта можеше да лети, той щеше да пикира като МИГ 27. Ицето Стоичков беше талант и си даваше много зор да играе, вкарваше голове и радваше феновете въпреки отделните щуротии, които така или иначе му прощавахме на драго сърце след всеки забучен гол. Защото не е срамно човек да се радва на майсторството на футболния виртуоз и да се идентифицира с него. Докато с мухльо не само е срамно, но и си е направо тъпо да се отъждествяваш. На кого от търпящите погром след погром мухльовци искате да приличате? Да, хич не ни трябват тези мрънкала, тези пъчещи се, епилиращи се, напиващи се, оправдаващи се и излагащи се непрестанно темерути, които освен че не умеят да играят сносен футбол, срещат и небивали затруднения при изразяването на мислите си... Доколкото въобще имат зачатък на мисъл в удряния хиляди пъти кълбовиден израстък, служещ им за черепна кутия. 

И понеже никой вече не иска да гледа самодоволните мутри на нашите мухльовци, затова българският футбол постепенно зачезва, а хората се интересуват само от чуждите шампионати и се идентифицират с чужди отбори вместо със своите собствени. Поради същата логика в продължение на половин век България се делеше на Левски и ЦСКА. Сега вече ЦСКА и Левски са на нивото на аматьорските отбори от Обединеното кралство, а българските запалянковци викат за Ман Юн, Ливърпул и Челси. 

Изводът какъв е? Ами от толкова много мухъл на човек може единствено да му стане лошо и да се отврати, да се ядоса и да им тегли една майна на всички ритнитопковци барабар с националния отбор. А на европейските и световни първенства ще викам за комшийските отбори или за африканските такива -  Кот д’Ивоар например много ме кефят. Защото ивоарците поне са момчета на място и тичат колкото могат. Или с други думи казано, искам да се оприличавам на момчета с тестиси в гащите, а не с нашите мухлясали шунди!
Чао и сбогом, национални мухльовци!
...

четвъртък, 18 август 2011 г.

СИНИТЕ НЕ ИСКАТ ДА СКАЧАТ


Аз съм крокодил и нищо крокодилско не ми е чуждо. Поради същата тази крокодилска същност естественият цвят на кожата ми е зелен, но вътрешно съм син. Което обаче не ми пречи да си задавам черни въпроси за президентското бъдеще на България... Защото то не ми изглежда никак розово. И няма как да е другояче след гоцевите два червени мандата. Отатък пък се задават жълтото теме на Симеон (с Пръмовица), кафявата чума на Волен и бозавата физиономия на Доган.

Много цветове станаха, а манджата замирисва на гадно.

В българската държава президентската функция не е най-важната, но българският президент изпълнява ролята на държавен глава и представя страната ни на международната сцена. Поради престижа си президенсткият пост би трябвало да се заема от стойностни и авторитетни политици. Обаче Синята коалиция явно има други възгледи или намерения, защото нито един от партийните лидери (СДС или ДСБ) не пожела да се кандидатира. Защо? На какво се дължи това бягство от отговорност?

Вместо Иван Костов или Мартин Димитров Синята коалиция ни предложи да изберем в предварителни избори (такива в Европа се организират единствено от Синята коалиция и френската социалистическа партия) между второразрядни политици онези, които да се явят на президентските и местните избори (за кандидат-кмет на София), като крайните официални кандидати ще трябва за няколко месеца да натрупат достатъчно авторитет и да убедят хората в качества, каквито един истински лидер отдавна е показал, че притежава. Де факто сините доброволно оставят другите политически формации да тръгнат в надпреварата със солиден аванс. А за да се отбият евентуални критики и неудобни въпроси, сред симпатизантите се пусна идеята „че няма обречени кандидати, има само кандидати, които не се борят достатъчно”. Мдааа... А има ли партии, които се опитаха да противопоставят на Гоце един кандидат, чиято възраст по време на изборите надвишаваше средната продължителност на живота (при мъжете) в България? И има ли кандидати, които пък разполагаха с необходимите сили, но на които им бе поставен прът в колелата от уж близките им съюзници-демократи? (Не знам дали си спомняте как  Петър Стоянов се самоизгори политически в предаването на Иво Минджев...)

Наскоро излязоха резултати от социологически проучвания, според които кандидатът на сините за кмет на София би изкярил едва 5% от гласовете, ако изборите се провеждаха сега... Прошко Прошков може и да е свестен човек, но определено се дискредитира с кулинарните емисии в които участва и в които показва, че не умее да готви. И защо тогава, аджеба, участва в кулинарни емисии? Ами ако хората направят аналогия с местните избори? 

Като дебелокож крокодил ви го казвам, подобни стратегии ме карат да роня крокодилски сълзи. Защото по всичко личи, че за пореден път сините бият отбой и доброволно свиват знамената преди решителната битка, подарявайки президентската длъжност и софийското кметство на онези, срещу които искам да гласувам. С бездействието си и липсата на адекватни мерки на Костов в България довтаса Симеон, Гоце спечели президентските избори, сформирана бе Тройната коалиция, Герб дойде на власт. Сините отказаха да подведат под отговорност Жан Виденов и шайката разбойници покрай него, а извинението им бе, че, видиш ли, Жан бил надробил попарата не поради злонамереност, ами от неграмотност. Пак сините отказаха да наложат лустрация и морал в политиката, въпреки че имаха необходимите сили и възможности да го сторят. И кой знае защо не пожелаха да разсекретят досиетата... Защо ли? И така, вече 12 години сините бягат от отговорност и крачат през пустинята, а на такъв терен един крокодил като мен не би могъл да ги следва. И ако не бях дебелокож, сигурно щях да си задам въпроса дали сините не спазват някакъв установен ред (From Moscow with love…) и дали лидерите на сините партии не са узурпирали демократичното движение с единствената цел да го карат да играе по свирката на кликата Гоц-Боце-Сава-Симо.

Страх ме е да не се окаже, че сините всъщност са беззъби и безтестисни, абе направо политически евнуси, които от толкова години ни будалкат нас, желаещи реални промени, с фалшиви демократични намерения. Страх ме е да не се окаже, че всъщност сините не са сини, ами най–обикновени червени, опитващи да кредибилизират пародията на демокрация, в която ни лашкат вече толкова години ту наляво, ту надясно... И все към дъното.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

КРОКОДИЛСКИТЕ МИ СЪЛЗИ ЗА НАШИТЕ ЛЕКАРИ


Сънувах страшен сън! Сигурно заради ужасите по новините... И все за доктори говорят, за грознии стории, за лекарски грешки... 
Сънувах как група от петдесет наши, български лекари, участващи в хуманитарна мисия нейде из Афганистан, бива отвличана от талибаните.  Настъпва паника, родината се вълнува, из псевдопресата валят цинични заглавия от рода на „Гепиха ни докторчетата”, народът пуска есесмеси в подкрепа на благородната кауза, ББ гледа уморено и обяснява колко много работи по спасяването на сънародниците ни, а Цецо вече е яхнал багера, готов да копае... Трагедията завършва както обикновено и по възможно най-злощастния начин – всички доктори са обезглавени без оглед на възраст, пол, цвят на косата и зодиакален знак. Ужас! Реват жените, пищят децата, нацията пие ракия след ракия в потрес!
Наблюдавам сцената (в съня си де) и си викам, абе, мама му стара, дали пък тука няма някаква закономерност? Дали пък съдбата не си върши хладнокръвно работата, раздавайки правосъдие за всички нещастия, произтичащи от лекарски грешки, недоглеждания, немарливост, безскрупулност, еснафщина, и т.н. Нима не ни се е случвало на всички нас да страдаме от престъпната безотговорност или некомпетентност на хората в бели престилки, положили хипократовата клетва без дори да знаят за какво става дума в нея? Нима не е публична тайна, че лекарите не предписват, ами продават лекарства? По времето на комунизма лекарите минаваха за едни от най-корумпираните отрочета на режима – тогава за всяка болежка се носеха кошници с продукти, бутилки, бонбониери и прочие подаръчета за нашите спасители. На лекарите пък това взе, че им хареса. И се превърнаха в търгашите, на които сега се наслаждаваме ежедневно. Всъщност, повечето от нашите лекари имат общо с тази иначе толкова хумантирана професия единствено чрез титлата си „доктор”, която в повечето случаи се раздава като кебапчета пред избори – на наши хора и за наши цели. А през останалото време са какви ли не – та даже и каубои с пистолети... 
Ако наистина някой ден обезглавят невинни лекари, дали ще тъжим за тях също толкова, колкото тъжим и за жертвите на лекарската мафия?  Едва ли! Само около себе си имам десетки причини не само за сръдня, но и за по-брутална разправа с другарите лекари. По вестниците пък ежедневно четем различни лекарски издевателства, каращи ни да си зададем въпроса дали здравеопазването не се заключава в това човек да се опазва първо от докторите и чак след това от болестите и другите болежки.  
Аз лично не бях никак тъжен в съня си и даже хич не ми пукаше. Може пък и аз самият да съм бил за известно време... лекар?!

понеделник, 20 юни 2011 г.

Главният пастир на републиката създава работни места за овчари и се преквалифицира на клоун!

Внимание, премиерът подхвана усърдна борба с безработицата, като същевременно акцентира върху възраждането на селското стопанство и най-вече на животновъдството. Така новопредприетите мерки предизвикаха еуфория и възторжени възгласи не само сред селските труженици, но и сред студентската общност, която любезно бе подканена лично от господин премиера да застане начело на многобройните стада, пасящи кротко из родните прерии.
Работа ли търсите? Станете овчари и дерзайте!
Очаква се в скоро време младите да последват съвета на главния пастир на републиката (и съответно най-голям овчар) и да поставят началото на това масово и толкова екологично съобразно завръщане към природата и изконните български ценности.

Същевременно премиерът започна курсове за преквалификация в клоунско майсторство, защото не смята да остане вечно на тази отговорна и толкова тежка премиерска служба. А в България освен овчарите изпитваме огромно уважение и към клоуните, така че алтернативната кариера на Бойко Борисов изглежда също толкова многообещаваща и полезна за народното добруване.
Но и в клоунството пак ще бъдем с теб, овчарю наш, защото те обичаме!

петък, 17 юни 2011 г.

КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ, МАГАРЕТАТА НЕ МЪЛЧАТ

Факти ли са фактите, когато никой не го е грижа за тях? Факт ли е за свинята фактът, че живее в кочина? И ако излезе един хитър свинар-оратор и дръпне едно слово с неговите си свинарски познания по философия, социология, свинепсихология, ботаника и хералдика (в хералдиката често се изнамират хранителни продукти), в което се казва, че е хубаво да си прасе и да живееш в кочина, прасетата със сигурно ще му се зарадват поради няколко причини:
Първо - драго ще им стане за обърнатото внимание, второ - ще си отдъхнат, че няма да ги колят веднага, трето - ще им се вдигне свинското самочувтвие и всички прасоподобни ще започнат да се бият в гърдите и да си облизват зурлите по повод великото национално щастие. Защото все пак е гордост да си прасе с толкова стара история и толкова вкусни кълки. Пък и сериозно вече се говори, че прасетата били най-интелигентните животни (след хората де), пишеше го даже по вестниците.
Само че напоследък прасетата започнаха да се замислят дали все пак не са поне толкова умни, колкото някои хора, готови да вярват на всеки срещнат свинар. Какво имам предвид ли? Ами ако сте хора и знаете, че живеете в най-голямата кочина на Стария континент, че сте най-бедните, най-онеправданите, най-мамените, най-най-най и пак най, но въпреки това оставяте някой политик да ви казва, че е хубаво да живееш в тази толкова несправедлива социо-икономическа обстановка, то комай прасетата със сигурност могат да станат граждани на Република България и да гласуват на следващите избори за ГЕРБ.
Радвате ли се, че не се биете като гърците по улиците за правата си? Ами радвайте се, обаче няма да имате и права. Кеф ли ви е, че не стачкувате за по-високи доходи? Ами кефете се, но и доходите ви ще са все така африкански. Гласувате ли за явни свинари? Гласувайте, обаче недейте след това да хленчите, когато избраниците ви извадят ножа и ви одерат живи.
Може да живеем сред апокалиптичен пейзаж, обаче откриваме музеи. Може градовете ни да мязат на катуни и хората да живеят в панелни кочини, но въпреки това се сравняваме с Милано, Париж, Ню-Йорк и прочие човешки обители.
Радваме се, че имаме кал в очите и сме щастливи, че не ни колят. Пък останалото и разните му там факти за националната ни трагедия - прасетата ги яли.

четвъртък, 12 май 2011 г.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА В "МОНОЛОЗИТЕ НА ВАГИНАТА"


 

Ох, ох, божкеее! Ама и аз съм една овца задръстена, значи, защо ядох толкова?! Всеки път така се получава като сервират мешана скара с гарнитура имамбаялдъ - агент Сава, лютеничка - червена бабичка, печени чушки - избирател от Столипиново, овчарска салата (помежду си я наричаме „Румен”, хи-хи), сирене по шопски "Тато" и яйца по чипровски – на Гоце са, няма начин... Банана-сплит също. Но определено сиропът на реването беше толкова захарен, че само от гледане човек може да го хване диабет. И изядох пет... Олелееее, лошо ми е! Дали да не взема да повърна под масата? Неее, ще ми отидат обувките Армани, дето ги купих със спестения бензин от командировките в Радомир, Хасково и Чуйпетлово. Въобще никъде не ходих аз тогава, ами спах вкъщи... Падаше се точно след Коледа и пак ми беше лошо. 

Ама тоалетната ми е модерна работа – чинията е позлатена и с форма на саксофон. С лек музикален фон, който замаскирва неудобните звуци. Половината субсидии за социалния дом в Стара Гъзора отидоха за този кенеф!  А с другата половина го пълня. Третата половина пък отиде за откупуване на свидетелски показания, но по-добре да не мисля за това, че хептен ми се приповръща!

Ама съм тъпа значи! Проста, проста, проста! Ох! Направо имам чувството, че всеки момент ще излезе! И отгоре, и отдолу – отвсякъде! Като някой ленинградски фонтан ще се получи. Страх ме е да мръдна, че аха! и ще спукам копчето на полата, дето и без туй не мога да го закопчая и поемам въздух като някой гмуркач, а Марчето през това време ще си счупи пръстите да дърпа...
Ооох, и пилешките крилца бяха много хрупкави, ама от тях се цедеше мазнина на струи! А за пържените картофки да не говорим! Френч фрайс, ама са минали през фрайса с джапане в десет кила десеторно използвано олио! В тях имаше достатъчно калории, за да нахраним половината електорат в някое странджанско село. 

Като се замисля, и в супата топчета имаше два пръста мазнина, а агнешката плешка се пенеше в лой като мазната мутра на някой другар от Политбюро, уличен в корупция от самия Сталин.
Ох , повръща ми се! Само при миризмата на таратор не ми се драйфа! От утре минавам на таратор! И млечни продукти! Пиле фрикасе, ама само с половин пакетче масълце, че да не ми се запуши някоя вена в сърцето и да пукна все пак! Не ми е още времето, млада съм и ми се живее! Че на оня свят сигурно не дават толумбички...

Майкооо, дано този простак, дето ме фиксира с фотоапарата, не е чул, че пуснах едно мехурче... За една бройка да тръгне композиицията– по ред на пристигане, първо, второ, трето, пето, десето. Варда, караме брикети за ТЕЦ Марица изток!

А от чесновите хлебчета ми гори на кисело... Направо ми горчи, ти казвам! От парчетата луканка пък се оригвам на чубрица като някоя крава. Ама хич не ми е до маниери, направо бих стоварила багажа в чантичката на тоя плешо до мене. Какво ме гледаш бе, мухльо! Гледай го ти него, наглец с наглец. Аз умирам, а той се дзвери като цигане пред кебапчийница!
Единствено кюфтенцата бяха сравнително леки, защото готвачът ги беше натъпкал с хляб. Мошеник! Сигурно е икономисал кайма, за да си я носи на село. Трябва да го привикам аз някой ден бай Стамат – хубаво готви, ама много краде. Кюфтенцата имат вкус на пържено тесто с лук.
Торта Гараш, козунак със сладко от смокини...
И за капак - кафе с виенска кифличка. Може пък и от кафето да ми се издува така тумбака... И газираната кола, шампанското и другите напитки тоже...

Охххх, няма свършване тази мъка бееее! Този път ставам и отивам да драйфам, че ако пукна сега, ще стана за смях барабар с цялата Партия! Ще кажат хората, че съм проста селянка, дето мисли само за ядене. А аз съм толкова лакома, колкото и Георги Димитров е взривил църквата Света Неделя... А, ама той наистина я беше взривил... Ама хората са прости и не знаят. А и да знаят, дреме ми на онуй, дето се гърчи в спазми вече близо час! Сталинград, дръж се, Жуков иде!

Хайде, до следващата кльопачка!  И дано са заредили тоалетната с достатъчно гъз-папир, че миналия път се обаждах по джиесема на домакина да носи още...

четвъртък, 14 април 2011 г.

В България (и в КНДР) те надделяха

Готово! Стана! Получи се!
И какво друго можем да възкликнем, възхищавайки се от висотата на човешката мисъл на всепоглъщащата простота на българското общество. След толкова години тоталитаризъм, преход и прочие шашмалогии грандиозният болшевишки експеримент доведе до превръщане на човека от социално същество в най-обикновен простак. И за това ли вдигахме такава тупурдия? За това ли се борихме, взривявахме влакове, щурмувахме Зимния дворец, ликвидирахме 100 милиона народни врагове и т.н., и т.н.? За да превърнем човека в ПРОСТАК!

Ами да, това е положението, другарки и другари!  На нас човек-мислещ не ни трябва! Друго си е простакът – яде, копулира, изхожда се и... пак всичко отначало. Простакът не си задава екзистенциални въпроси, ами консумира, не си въобразява, че има нужда от свобода, ами от кюфтета и кебапчета с биричка. Простакът не гласува според собствени възгледи и нужди, ами според това, което му се каже. Често простакът гласува за онзи, който го почерпи в кръчмата, съчетавайки по този начин полезното с приятното. Простакът е мизерен тип, подлежащ на всякакъв род манипулация – той е способен дори да повярва, че няма по-интелигентен от него насвета, стига тази информация да му се поднесе по подобаващ начин в съответната писмена форма (простакът уважава писмената форма, защото самият той трудно се справя с писането...)
Простакът лесно обича и мрази. Когато му се каже, че няма кебапчета заради еди-коя си малцинствена група, той искрено се нахвърля върху нарочения виновник и проблемът му изглежда разрешен, въпреки че всъщност всичко си остава същото.

Простакът обича да живее в допотопни, панелни жилища. Обича и скромния уют и затова инсталира камини на балкона си, санира стените на блока в различни разцветки, опъва простори с гащи и чаршафи, пристроява, достроява, надстроява...

Общо взето простакът обожава да консумира долнокачествени храни, да се заробва със заеми, да кара МПС и да слуша евтина музика. Често се радва на дребни хитринки, от които спестява някой лев... Простакът никога не се сеща да пита какво точно плаща на Топлофикация. За сметка на това обаче се сърди, че ромите не плащат ток... Което е добре... Ако се сърдеше на политиците (от всички политически партии), че позволяват на ромите да не плащат, за да могат след това да разчитат на тяхната подкрепа по време на избори, тогава вече щеше да представлява проблем. Но за наша радост простакът никога не си задава излишни въпроси, а и освен това мрази ромите, защото така са му казали, че трябва да се прави.

Това е то, държавата на простака. В нея задължително и политическата класа представлява еманация на всеобщата простащина, а най-видните люде са съответно и най-видни простаци.
На фона на целия този абсурд, не е никак чудно, че малкото останали читави хора дават мило и драго да напуснат страната. Тези дни прочетох една книга, която ме накара да пролея няколко крокодилски сълзи и да се замисля дали и аз да не запраша към Нил или Мисисипи... Защото наистина емиграцията комай е единственото спасение от задушаващата простащина, налагана ни методично от... знаете кой... с едничката цел... знаете защо.
Прост народ – проста държава. А келепирът е още по-голям и сладък!