вторник, 29 ноември 2011 г.

ПЛЕДОАРИЯ НА СВИДЕТЕЛЯ „Х” ПО НЕСЪСТОЯЛОТО СЕ ДЕЛО „БОРИСОВ”

 
„Борисов, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Бо-ри-сов: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Бо. Ри. Сов.
Сутрин той беше Бо, просто Бо, метър и осемдесе на ръст и толкова на гъз (без няколко пръста и по едно чорапче). Той беше Бойко по дълъг панталон. Той беше Боце в училище. Той беше Борисов Пишлемето върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Бойко Боеца, скъпият ми Боби Футболиста. Як като бик и почти толкова умен.

А имаше ли предшествени
ци? Разбира се — имаше… Купища... Тато, Луканов, Лилов, Виденов, Беров, Костов, Симеон, Станишев, Доган, Гоце, Луцифер... Все хубавци и все мръсници от световна класа. Ще кажа нещо повече: дори не би имало изобщо никакъв Борисов, ако през едно далечно лято това  изначално мафиотче не бе назначено за главен секретар на полицията от мадридския дебил Симеон. В княжество далечно край морето (почти като у По), в Задунайската губерния (точно като у Гогол).
Кога беше това, а?
 
Приблизително толкова години преди раждането на Борисов в село Банкя, на колкото бях през онова лято. Как, не помните ли вече? Тогава станаха 123 показни убийства, а Боби не арестува никого.
 
Винаги можете да разчитате на убиеца да ви предложи завъртяна проза.
Уважаеми съдебни заседатели от женски и мъжки пол! Експонат Номер първи представлява това, на което толкова са завиждали
Троцкистките болшевики — слабо осведомените, простодушни, кръвожадни червеноармейци… Порадвайте се на това трънено кълбо, наречено българска политика и българско общество.

Но преди да съдите актьорите в тази величайша трагикомедия, запитайте се, драги мои, какво е направено на българския народ, което сам българският народ не е пожелал... Как можете да осъдите бандитите, апаратчиците, подлизурковците и натегачите без да осъдите мълчанието на хората? Нима не са всички съучастници в разрушаването на българското общество? 

Но както и да е... Борисов е сбъднатата любов на всички ни, сбъднатата мечта за управник без да е управник. И това неминуемо води до създаването на държавници без държава. 

А сега е време да замлъкнем отново. След като чухме и казахме истината за Бойко Борисов и всичките оплетени като свински черва „управляващи” и „властимащи”, можем да заспим традиционния зимен сън. И да бълнуваме. 


P.S. Текстът в кавички е по Набоков.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако искате да споделите мнение с мен, можете да ми пишете на адрес shpountz (а) абв.бг

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.