Сънувах страшен сън! Сигурно заради ужасите по новините... И все за доктори говорят, за грознии стории, за лекарски грешки...
Сънувах как група от петдесет наши, български лекари, участващи в хуманитарна мисия нейде из Афганистан, бива отвличана от талибаните. Настъпва паника, родината се вълнува, из псевдопресата валят цинични заглавия от рода на „Гепиха ни докторчетата”, народът пуска есесмеси в подкрепа на благородната кауза, ББ гледа уморено и обяснява колко много работи по спасяването на сънародниците ни, а Цецо вече е яхнал багера, готов да копае... Трагедията завършва както обикновено и по възможно най-злощастния начин – всички доктори са обезглавени без оглед на възраст, пол, цвят на косата и зодиакален знак. Ужас! Реват жените, пищят децата, нацията пие ракия след ракия в потрес!
Наблюдавам сцената (в съня си де) и си викам, абе, мама му стара, дали пък тука няма някаква закономерност? Дали пък съдбата не си върши хладнокръвно работата, раздавайки правосъдие за всички нещастия, произтичащи от лекарски грешки, недоглеждания, немарливост, безскрупулност, еснафщина, и т.н. Нима не ни се е случвало на всички нас да страдаме от престъпната безотговорност или некомпетентност на хората в бели престилки, положили хипократовата клетва без дори да знаят за какво става дума в нея? Нима не е публична тайна, че лекарите не предписват, ами продават лекарства? По времето на комунизма лекарите минаваха за едни от най-корумпираните отрочета на режима – тогава за всяка болежка се носеха кошници с продукти, бутилки, бонбониери и прочие подаръчета за нашите спасители. На лекарите пък това взе, че им хареса. И се превърнаха в търгашите, на които сега се наслаждаваме ежедневно. Всъщност, повечето от нашите лекари имат общо с тази иначе толкова хумантирана професия единствено чрез титлата си „доктор”, която в повечето случаи се раздава като кебапчета пред избори – на наши хора и за наши цели. А през останалото време са какви ли не – та даже и каубои с пистолети...
Ако наистина някой ден обезглавят невинни лекари, дали ще тъжим за тях също толкова, колкото тъжим и за жертвите на лекарската мафия? Едва ли! Само около себе си имам десетки причини не само за сръдня, но и за по-брутална разправа с другарите лекари. По вестниците пък ежедневно четем различни лекарски издевателства, каращи ни да си зададем въпроса дали здравеопазването не се заключава в това човек да се опазва първо от докторите и чак след това от болестите и другите болежки.
Аз лично не бях никак тъжен в съня си и даже хич не ми пукаше. Може пък и аз самият да съм бил за известно време... лекар?!
