петък, 17 юни 2011 г.

КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ, МАГАРЕТАТА НЕ МЪЛЧАТ

Факти ли са фактите, когато никой не го е грижа за тях? Факт ли е за свинята фактът, че живее в кочина? И ако излезе един хитър свинар-оратор и дръпне едно слово с неговите си свинарски познания по философия, социология, свинепсихология, ботаника и хералдика (в хералдиката често се изнамират хранителни продукти), в което се казва, че е хубаво да си прасе и да живееш в кочина, прасетата със сигурно ще му се зарадват поради няколко причини:
Първо - драго ще им стане за обърнатото внимание, второ - ще си отдъхнат, че няма да ги колят веднага, трето - ще им се вдигне свинското самочувтвие и всички прасоподобни ще започнат да се бият в гърдите и да си облизват зурлите по повод великото национално щастие. Защото все пак е гордост да си прасе с толкова стара история и толкова вкусни кълки. Пък и сериозно вече се говори, че прасетата били най-интелигентните животни (след хората де), пишеше го даже по вестниците.
Само че напоследък прасетата започнаха да се замислят дали все пак не са поне толкова умни, колкото някои хора, готови да вярват на всеки срещнат свинар. Какво имам предвид ли? Ами ако сте хора и знаете, че живеете в най-голямата кочина на Стария континент, че сте най-бедните, най-онеправданите, най-мамените, най-най-най и пак най, но въпреки това оставяте някой политик да ви казва, че е хубаво да живееш в тази толкова несправедлива социо-икономическа обстановка, то комай прасетата със сигурност могат да станат граждани на Република България и да гласуват на следващите избори за ГЕРБ.
Радвате ли се, че не се биете като гърците по улиците за правата си? Ами радвайте се, обаче няма да имате и права. Кеф ли ви е, че не стачкувате за по-високи доходи? Ами кефете се, но и доходите ви ще са все така африкански. Гласувате ли за явни свинари? Гласувайте, обаче недейте след това да хленчите, когато избраниците ви извадят ножа и ви одерат живи.
Може да живеем сред апокалиптичен пейзаж, обаче откриваме музеи. Може градовете ни да мязат на катуни и хората да живеят в панелни кочини, но въпреки това се сравняваме с Милано, Париж, Ню-Йорк и прочие човешки обители.
Радваме се, че имаме кал в очите и сме щастливи, че не ни колят. Пък останалото и разните му там факти за националната ни трагедия - прасетата ги яли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако искате да споделите мнение с мен, можете да ми пишете на адрес shpountz (а) абв.бг

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.