четвъртък, 12 май 2011 г.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА В "МОНОЛОЗИТЕ НА ВАГИНАТА"


 

Ох, ох, божкеее! Ама и аз съм една овца задръстена, значи, защо ядох толкова?! Всеки път така се получава като сервират мешана скара с гарнитура имамбаялдъ - агент Сава, лютеничка - червена бабичка, печени чушки - избирател от Столипиново, овчарска салата (помежду си я наричаме „Румен”, хи-хи), сирене по шопски "Тато" и яйца по чипровски – на Гоце са, няма начин... Банана-сплит също. Но определено сиропът на реването беше толкова захарен, че само от гледане човек може да го хване диабет. И изядох пет... Олелееее, лошо ми е! Дали да не взема да повърна под масата? Неее, ще ми отидат обувките Армани, дето ги купих със спестения бензин от командировките в Радомир, Хасково и Чуйпетлово. Въобще никъде не ходих аз тогава, ами спах вкъщи... Падаше се точно след Коледа и пак ми беше лошо. 

Ама тоалетната ми е модерна работа – чинията е позлатена и с форма на саксофон. С лек музикален фон, който замаскирва неудобните звуци. Половината субсидии за социалния дом в Стара Гъзора отидоха за този кенеф!  А с другата половина го пълня. Третата половина пък отиде за откупуване на свидетелски показания, но по-добре да не мисля за това, че хептен ми се приповръща!

Ама съм тъпа значи! Проста, проста, проста! Ох! Направо имам чувството, че всеки момент ще излезе! И отгоре, и отдолу – отвсякъде! Като някой ленинградски фонтан ще се получи. Страх ме е да мръдна, че аха! и ще спукам копчето на полата, дето и без туй не мога да го закопчая и поемам въздух като някой гмуркач, а Марчето през това време ще си счупи пръстите да дърпа...
Ооох, и пилешките крилца бяха много хрупкави, ама от тях се цедеше мазнина на струи! А за пържените картофки да не говорим! Френч фрайс, ама са минали през фрайса с джапане в десет кила десеторно използвано олио! В тях имаше достатъчно калории, за да нахраним половината електорат в някое странджанско село. 

Като се замисля, и в супата топчета имаше два пръста мазнина, а агнешката плешка се пенеше в лой като мазната мутра на някой другар от Политбюро, уличен в корупция от самия Сталин.
Ох , повръща ми се! Само при миризмата на таратор не ми се драйфа! От утре минавам на таратор! И млечни продукти! Пиле фрикасе, ама само с половин пакетче масълце, че да не ми се запуши някоя вена в сърцето и да пукна все пак! Не ми е още времето, млада съм и ми се живее! Че на оня свят сигурно не дават толумбички...

Майкооо, дано този простак, дето ме фиксира с фотоапарата, не е чул, че пуснах едно мехурче... За една бройка да тръгне композиицията– по ред на пристигане, първо, второ, трето, пето, десето. Варда, караме брикети за ТЕЦ Марица изток!

А от чесновите хлебчета ми гори на кисело... Направо ми горчи, ти казвам! От парчетата луканка пък се оригвам на чубрица като някоя крава. Ама хич не ми е до маниери, направо бих стоварила багажа в чантичката на тоя плешо до мене. Какво ме гледаш бе, мухльо! Гледай го ти него, наглец с наглец. Аз умирам, а той се дзвери като цигане пред кебапчийница!
Единствено кюфтенцата бяха сравнително леки, защото готвачът ги беше натъпкал с хляб. Мошеник! Сигурно е икономисал кайма, за да си я носи на село. Трябва да го привикам аз някой ден бай Стамат – хубаво готви, ама много краде. Кюфтенцата имат вкус на пържено тесто с лук.
Торта Гараш, козунак със сладко от смокини...
И за капак - кафе с виенска кифличка. Може пък и от кафето да ми се издува така тумбака... И газираната кола, шампанското и другите напитки тоже...

Охххх, няма свършване тази мъка бееее! Този път ставам и отивам да драйфам, че ако пукна сега, ще стана за смях барабар с цялата Партия! Ще кажат хората, че съм проста селянка, дето мисли само за ядене. А аз съм толкова лакома, колкото и Георги Димитров е взривил църквата Света Неделя... А, ама той наистина я беше взривил... Ама хората са прости и не знаят. А и да знаят, дреме ми на онуй, дето се гърчи в спазми вече близо час! Сталинград, дръж се, Жуков иде!

Хайде, до следващата кльопачка!  И дано са заредили тоалетната с достатъчно гъз-папир, че миналия път се обаждах по джиесема на домакина да носи още...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако искате да споделите мнение с мен, можете да ми пишете на адрес shpountz (а) абв.бг

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.