понеделник, 7 февруари 2011 г.

ЛЮТ БОБ И МАСТУРБАЦИЯ ЩЕ НИ ПРЕДСТАВЯТ ВЪВ ФРАНЦИЯ

Мари Врина – гробокопач на бг-литературата
Кои български автори бяха най-добре посрещнати от френската публика?
"

- Превела съм досега трийсетина книги, със сигурност щях да преведа повече, ако издателите не бяха толкова „зиморничави“. Това ми е голямата болка. Колкото до приема сред широката публика, нямам отговор, никой няма отговор." 
        Ето и поредното недоразумение на известната с некадърността си „преводачка” Мари Врина, която е окупирала от години френския пазар на книги в частта му, по-точно нищожната частица, на българската проза. Тя е почти единственият преводач от български на френски поради простата причина, че с връзките си и амбициозността си не дава на никой друг да припари до него. Така че френският читател няма избор, по-точно има избора на…Мари Врина. Каквото тя преведе, това и той ще чете. Или ще започне да чете и ще го захвърли още след първата страница. Така беше с любимците на Мари Врина от кръга на най-големия й любимец – Георги Господинов. Тя им издаде десетки книги,които по нейно признание са събрали едва… десетина читатели. И хората се питат – как така българската литература, макар и на съвсем малък по численост народ може да създава такива сурогати,така ли се пише у вас? Да, така се пише. Но само от миропомазаните,тоест от споменатия кръг, чийто преводач е Марин Врина.
        Тази жена върши престъпления в областта на българската литература. Това вече трябва да се каже високо и ясно. И да й се потърси сметка. Защото ако тя си превеждаше по нейния си вкус само за себе си, това нямаше да е толкова пагубно,ако Врина не е обсебена, че тя и само тя може и трябва да предоставя на френския читател българските автори. Тя не дава възможност на никого да предложи свой превод на друг автор. Нея я канят навсякъде, французите в това отношение са особени, те почти нищо не знаят за България и като има някакъв повод по отношение на издаване на книга, най-лесно им е да попитат – кой е преводач от български. И естествено се обръщат към Мари Врина. И тя им сервира поредния избран от нея автор, тоест поредното недоразумение. И французите го издават. И Мари си взима парите, тя много обича парите, заредила е хранилищата със свои преводи на своите автори за десетки години напред. Този труд не трябва да отива нахалост, нали?
        Разбира се, от време на време издава и някой друг автор, освен любимците си. Но задължително от същата боя. Ето и сега новината – Мари Врина препоръчала, а нейното препоръчване е равно на издаване, и нов автор. Казва се Захари. И пише като Георги. Вторият пише за „миризмата на срането", извинете, на гаджето, а този Захари – за … "чекията" и боба. Или за боба и "чекията", както щете. Едно амбициозно момче, нахакано, имащо се вече за класик, успяло да създаде такава организация на гласуване в Интернет преди години по време на онова карикатурно предаване "Голямото четене",та влезе със сивия си и невзрачен роман дори в стотицата, в която не можаха да влязат автори като Виктор Юго…
        Ето цитат от книгата му:
В кутията за хляба намирам половин суха франзела. Подушвам го - още не е мухлясал. Вадя една консерва, на която има нарисувано пъстро сомбреро и пише "Ел Каубой", изсипвам съдържанието й в една малка тенджера, слагам я на котлона. Бъркам от време на време. Започва да се разнася миризмата на боб с мексикански подправки. Тя не обича боб. Не обича и мексикански подправки. Отивам да избера нещо за слушане. Докато ровя из плочи и дискове, чувам "пъф-ф-ф-ф-ф-ф-ф". Бобът е кипнал и се разлива по печката. Захващам се да забърша с гъба, докато още не е засъхнало. Изведнъж вътрешната част на ръката ми, там където кожата е най-тънка, се залепя за горещия съд. Дори не викам от болка - защо да викам, да си еба ръката! Да си еба тъпата ръка! Да си еба ръката?
Изведнъж идеята за порно не звучи така нелепо, както през миналата седмица и половина. Ще се самонаградя след лютия боб с една спокойна чекия.
Порното минава вяло. Замалко на екрана розовеят голи тела и накрая всичко свършва в една салфетка. Изхвърлям я в коша за боклук, заедно с няколко стари вестника, пликове от сметки и реклами.
        
Между другото малко по-надолу авторът сам, без да иска, или просто цинично подигравайки се с читателя си, дава  оценка на книгата си:
Обижда ме това, че някой сега пише книга за всичко това.
Гнусно, нали? Но на Мари Врина не й пука. Всъщност нейната задача май е такава – не да представи, а да отврати френския читател от бг-литературата.
         И трябва да го признаем – умее добре да го прави. Въпросът е, докога ще й се позволява  да прави това?

        Защото нейните превъплъщения нямат край – ето, сега вече не й стига и нашето Министерство на културата, което й е изсипало толкова пари за преводите на тази ерзац литература, но сега вече това прави и френското министерство на културата. Нещо нечувано – френското министерство на културата да плаща за превод от български на френски! Но Мари Врина го постигна. Браво, браво, браво! Но с цената на какво? Да нагости френския читател с боб и …чекия. И то лют боб… След като обилно го запозна с оная миризма…
         Мерси, Мари! Но стига толкова. Ти просто си вредна не само за българската литература, след като представяш за нейно лице такива сурогати, ти просто си вредна и за родината си, тъй като даваш възможност, по-точно невъзможност на съгражданите си да четат такива скудоумия.
         Да, боб и …чекия….Лют боб, ох, колко наистина е лют…

П.П. Всъщност много ще ми бъде интересно да наблюдавам как ще реагират французите при превода на това  странно за техните възприятия съчетание на иначе колоритни  родни думи. Как ли ще го преведе „майсторката”? И как ще внуши основното качество на боба, това наше национално ястие? Особено пък този  лют боб. И то с…чекия… Ще поживеем, ще видим…

·         И за да не помисли някой, че съм завистник, си направих труда да прочета отзивите за този роман тъкмо от сайта на книжарници "Хеликон", които му дадоха голямата си награда. Четете:

иван
След като мафията се издъни със своя любимец Георги Господинов,сега си измисли нов автор. Но и този е пълно бездарие.Ама много е напорист като Георги,че и нахален,сам си организира форумите.
иван
Това скудоумие е обида за всеки нормален човек.Как може да рекламирате такъв боклук,в който пише за чекии и изпразване?Елементарен стил,просто този човек няма какво да каже.
Пешо
Браво Иване!
Няма как да се обясни на Господинов и подобните му, че "миризмата" може да бъде само една!!!!
Людмила
Иване (мн.: 61 и 62),
бръкна ми в сърцето с коментарите си.
Браво. Казал си го толкова точно.
Тъжно е, но е вярно и правилно.
Аудиторията иска това. Аудиторията търси пошлото (90% от нея.)
Няма как да се внуши на тези хора, че истинските книги са други.
Няма как да им се внуши (не на всички, но на повечето), че книгите трябва да дават на читателя знания, истини и любов, а не само да го шокират.
Поздрави.
Иван
Любене Дилов, доста си пресолил манджата, но не ти си виновен, а нашият читател,който се хваща на такива елементарни уловки като твоето елементарно представяне. Ами то и книгата си е доста елементарна,сивичка и посредствена,но тя се вписва,както казвате вие,литераторите,в хора на сивотата на книгите на останалите днешни фаворити около лицето господинов,за което много точно пише сайтът на Иван Вълев. Посредственост,посредственост и пак посредственост. но и пошлост,тъпизми от рода на откровени псувни,които обаче тук минават за модернизъм.
Ето само един -два реда от тази прехвалена книга :" Изведнъж идеята за порно не звучи така нелепо,както през миналата седмица и половина. Ще се самонаградя сбед пютия боб с една спокойна чекия"/?!?/
Ох, това ако е литература? Вие ще ме убеждавате,че това е модерно днес.Модерно,трици. Просто простащина на ента степен и бездарие,Любене!И безсилие,ама голямо безсилие!
А нещата са толкова прости и ясни,но когато човек има талант. А тук има само реклама,само внушение и овчи възторг.Не искам повече да се опръсквам,само моля ония възторжени коментатори,които предполагам,че голяма част са от самия автор и близките му,иначе как така той ще застане сред 100 най-четени книги в България, просто да прочетат книгата,ако могат поне няколко страници,защото до края едва ли.А,а четохте ли,че синът на Богдана Карадочева,който е правил Голямото четене колко парички е взел от БНТ? Ами колко е взел и от Захари и Георги господинов?Смешна държава,смешни Любендиловци,смешни уж писатели.
Нели Кирилова
Има толкова хубави книги без да се напише дума за тях. А тук се излива водопад от приказки.
ГАЛЕНА
Честно да ви кажа, като знам как пишат българските автори в тъй наречения постмодернизъм, просто не искам да цитирам откъси от поетични и публицистични изказвания на господин Г.Господинов.  разгърнете " Естествен роман" за да разберете какво означава думата "вулгаризъм", синоним на простащина и дебелоочие. И за да не съм голословна, или да ме обвините, че без нищо обвинявам човека, нека ви цитирам едно от култовите му стихотворения. (Само за справка- останалите не се различават много от това, като включим тоалетните, пиянството, мухите, чукането и лошата миризма, като "съществено важни" човешки теми, някак си намерили проявление в съвременната литература.)

"Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече..."

Честно казано тези неща мен ме е срам да ги говоря, а някои хора ги пишат, и което е по- лошо- оприличават ги за някакъв си вид изкуство. А най- лошото е, че накои други път определят това за "гениалност". Иде ми да им зашлевя един от онези огнени шамари, че най- накрая да се отрезвят. Писна ми да клеветят литературата ни, а някои от текстовете на този дръскач дори будят подозрение в годността на психическото му състояние. Съжалявам че поколението ни наистина е размило границата на стойностната от графоманската литература, за което мога да виня единствено писателите от последните десетилетия. Най- вече Георги Господинов с неговите просташки и драскачески изпълнения, които са в пъти по- отвратителни и гнусни от това, което на практика може да се нарече литература.
Д. Шарабански
Преди малко сбърках. - Вулгаризми, исках да кажа. А и рейтинга е много нисък!!!
Д. Шарабански
Много ценизми и вилгаризми бе, прекалено беше!
student
може би е слаба имитация на стила на Буковски...незнам... не съм го чела...но...май вече не ми се ще дори...

Егаси автора да не зна как се пише нисък... нямам думи...
kiro
Ако обичаш сладникави истории и то без никакъв завършек, чети я...
Мери
Не ми хареса. Ама никак. Ако това е новата бг литература, ужас!!!!!!!!!!!!!!
наблюдател
Сиела за пореден път доказа, че е издателество, което не си подбира авторите! Защо не се ограничиха само с юридическата литература, за която не са нужни редактори с вкус, ами печатат всеки, който може да си плати за пошлостите и безпомощните писания? То не бяха псувни, то не бяха вампири... И откровени плагиати, но нали си плащат... И няма никакво значение, че заливат и без това дезориентирания читател с откровено слаба литература, нали? Останалото е реклама и бъркане в джоба на наивниците, които вярват на самохвалебствията на автори като този и другите подобни нему, защото само там изглежда могат да пробият.
Светла, Христо и Димитър
У-ми г-н Карабашлиев, искам да Ви помоля да спрете да СЪДИТЕ бедните български артисти, и да оттеглите от съда, онова което унижава не само Вас, но и нас, и то става въпрос за някакви си смешни суми. Не всичко в този свят е пари. Жалко е, че след всичките суперлативи по ваш адрес се занимавате с толкова долни и срамни дела!
Николай
Г-н Карабашлиев да спре да си пише сам коментарите за собствените си книги под чужди имена. И то във всички сайтове за книги!!!
Iliana Peterson
Дори и в Калифорния да отиде явно българина си остава българин! Знаете ли, че Захари Карабашлиев, автора на „18% сиво”, си е направил собствен интернет сайт, чието основно предназначение е да продава чрез него сам собствения си роман? Това е нещо нечувано! Никой истински добър писател не би постъпил по този начин. Никой! Заставам смело зад думите си, защото самата аз живея и работя в САЩ от много години и знам как мислят и постъпват хората тук.
Илияна К. Питърсън, Далас.
Petev
Кощунствено смешен и жалък роман. Авторът пише в своето интервю, че вече е преминало времето на Достоевски и Тостой! Аз питам, а може би е дошло неговото време - това на пошлоста и псувните, които той толкова цветущо използва в книгата си?! д-р Н. Петев
Апостолова
Слаба книга. Много слаба!
Atanas
Прочетох интервюто на автора. Пише, че би се срамувал дъщеря му и майка му да прочетат романа му. Аз съм на 36 г. и само при мисълта дъщеря ми да го прочете също ме побиват тръпки. Авторът е много комерсиален, това се усеща, но му препоръчвам да спре до тук. Романът не завършен и съжалявам но лъха на пошлост през по-голяма част.
Николай на 26 г. студент от София
Егати вулгарщината. СЛАБ, СЛАБ, СЛАБ!!! Изненандан съм как Ciela са допуснали подобни изрази като: Чикии, содомия, кур и други подобни. До автора, цитат: "Да си еба ръката" що за израз е това бе момче?! Уличен и жалък!
Светлана Пенева
Романа има две неща: 1. Динамика и увлекателност, тоест автора е комерсиален и добре го е представил и 2. Липса на всякакво послание. Просто е лишен от смисъл!!!
Ники Атанасова
Ами... само дето рекламата му беше голяма. не струва. КАзвам го съвсем честно!

         В заключение, ето това нещо ще  представи за пореден път Мари Врина в Меката на романа – Франция, като роман-български еталон!
         Срам, наистина срам…