понеделник, 14 март 2011 г.

БОЙКО БОРИСОВ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ИЗКАЗВАШ ВИНАГИ НЕПОДГОТВЕН


Отново и за кой ли път Бойко Борисов внася смут сред широката публика, а предполагам и у себе си, с неочаквани действия, изказвания и идеи, чиито резултати са още по-неочаквани, а понякога и съвсем нежелани. Помните как веднъж скъса копчетата на земеделския министър с неочаквана хватка, нали? (Оттогава Найденов заеква и говори пълни глупости...) Сега пък премиерът решил да ходи на театър – цели седем пъти! – и да театралничи. Нямам предвид евентуалното му участие в постановката „Вечеря за глупаци” по френския драматург Франсис Вебер, ами изказването му относно френските напъни в международната политика и наличието сред либийската опозиция на хора, измъчвали нашите медицински сестри.   

Наистина, чест прави на българската държава да се заеме със спасяването на медицинските сестри четири години след тяхното освобождаване, както и да се опълчи директно на Франция, която очевидно стори за същите тези медицински сестри много повече, отколкото всички български правителства и президенти (между 1999 и 2007г.) взети заедно. А може пък и по този повод пак да се замислим защо никой нищо не направи когато трябваше и дали пък всичките тези мълчаливи правителства не бяха натопили муцуни прекалено дълбоко в паничката на Кадафи, за да си позволят да лаят срещу този, който ги храни? 

Така че ходенето  на театър очевидно не се отразява особено добре на нашия премиер – кара го да мисли, да чувства, да хленчи, да се изказва и да хлипа... Ако не вярва на нас, нека попита някой психолог, който да му обясни, че човешкият интелект достига до максимална зрялост някъде към седемнадесетата годишнина на индивида, от което можем да извадим заключение, че ако премиер Бойко е тичал по ливадите с филия в ръка вместо да учи литература, сега с нищо не може да компенсира пропуските си.

Същото се отнася и до слабите оценки по математика. Да, да, г-н премиер, забелязахме, че простите сметки Ви затрудняват Вас, дето се вълнувате от толкова сложната драматургия. Какво имам предвид ли? Във връзка с трагичните земетресения в Япония Бойко Борисов заяви готовност да изпрати цели 20 пожарникари, въоръжени до зъби с маркучи и водни пистолети и готови да потушат всеки нежелан пожар посредством изпитатата предварително бира. Не се съмнявам във възможностите на родните пожарникари, защото те са способни при определен политически контекст да заемат дори и премиерски постове, но... нека все пак бъдем сериозни... При 127 000 милиона население, около 10 000 загинали, няколко аварирали ядрени реактора, брегове опустушени от цунами, запалени рафинерии, сринати до основи градове и т.н., какво ще търсят баба си нашите 20 пожарникари в Япония? Знам, че са полиглоти, знам, че ежедневно закусват със суши, а вечер гледат „Шогун”, обаче изпращането им там изглежда болезнено ненужно! А не можем ли да изпратим по някой SMS, както направихме за Хаити, където все още абсолютно нищо не е оправено, от което излиза, че нашите SMS-чета са отишли може би зян?

Друга простичка сметка – ако на България и трябваха 20 години, за да вдигне на крака Стражица и Попово след земетресение с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер повреди около 150 къщи, колко време ще ни отнеме да вдигнем страната си на крака, ако ни сполети, не дай Боже, катастрофа като тази в Япония?


Оставям ви да медитирате над тези въпроси, а аз отивам да се готвя за гасене на пожари. (Ще пия бира демек...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако искате да споделите мнение с мен, можете да ми пишете на адрес shpountz (а) абв.бг

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.