Имам един чуден приятел Шеки. Шеки си няма никого, живее гордо и бедно в една полуразрушена къща в Перник. Той е голям музикант, казват, че ако се бил родил другаде щял да стане новия Джако Пасториъс. Тука обаче никой не го е еня за Джако Пасториъс понеже хората живеят и слушат Песента за тундрата (нали се сещате, в нея до безкрай се повтаря "тундрата-тундрата"). Послесния път като видях Шеки, той беше отслабнал до неузнаваемост - от глад. Обаче се ухили доволно и каза, че тоя път щял да си намери работа понеже му предложили курс за заварчици.
Това вече съм го чувал. Първо Шеки се записа на курс по готварство към Бюрото по труда. Насърчавах го през цялото време макар да знаех, че никъде няма да го наемат по една проста причина: Шеки е циганин. Взе кетап и нищо. После подхвана курс за тролейбусни шофьори (или ватмани, не знам как е правилно). Накрая му казаха: сори, брат, ама има работа само за двама от дванадесет кандидати. Точка. От Бюрото по заетостта го задължили да започне нов курс по преквалификация понеже, щели да му спрат всички социални защити. Какви защити, щом стане обяд Шеки обикаля махалата да бере джанки за ядене. Но той се съгласи, първо получи диплома за фаянсаджия, а после за шпакловчик. Втория път го взеха на работа проформа и след няколко дни го изхвърлиха, макар да е много добър и дисциплиниран шпакловчик. Така ще стане и след курса по заваряване макар да знам каква крещяща нужда от заварчици има българската индустрия. Просто това е сложна работа и никой работотдател няма да наеме човек завършил подобен курс, колкото и да му трябва. Както няма да наеме фаянсаджия или който и да е пратен от Бюрото по заетостта.
Оказва се, че всички тия курсове щедро се спонсорират не от друг, а от благородния европейски данъкоплатец: чрез Европейския социален фонд по така наречената оперативна програма за "Развитие на човешките ресурси". Всички проекти минават през Агенцията по заетостта, която от своя страна е подразделение на Министерството на труда и социалната политика. Бръз поглед на възможните бенефициенти (каква изискана дума!) по проектите разкрива, че освен от всички уродливи държавни структури, еврофондовете могат да се усвояват от НПО, ЦПО и Консултантски фирми.
Да започнем с НПО. Тъй като съм председател на управителния съвет на едно сдружение, ми е пределно ясно какво е необходимо да направиш, за да регистрираш неправителствена организация в обществена полза, което от своя страна ти дава право да извършваш стопанска дейност без да плащаш никакви данъци. Всъщност не е необходимо да правиш нищо, достатъчно е да хванеш седем човека, да копираш един устав в интернет и да отидеш до най-близкото съдилище. И ето, вече си не само търговец без никакви отговорности, но и потенциален бенефициент по еврофондовете. Това обаче все още не е достатъчно. Необходимо е от НПО да станеш ЦПО.
Център по професионална подготовка (ЦПО) можеш да създадеш ако имаш ЕИК булстад. Нищо друго. Всяка фирма може да направи такъв център стига да брои два бона и петстотин на
тази леля и да изпълни алабализмите, които там наричат критерии за обучение по най-различни професии. Съвсем паралелно с така нареченото българско образование. Последната фаза от проекта е НПО-ЦПО да напише европроект и да се закачи за Бюрото по заетостта. И европейските пари за бедните потичат.
Програмата за "Развитие на човешките ресурси" е в очевидно противоречие с българската образователна система, която съвсем спокойно може да произвежда шпакловчици и заварчици (съседния техникум с такъв профил го закриват). Още по-скандално е, че ЦПО-тата се обезпечават от хора наети в българското образование, което е крещящ пример за конфликт на интереси.
Да вземем за пример Дружество "Мисъл", едно благородно начинание от Велико Търново. То се идентифицира със следните цели:
"ДРЗ "МИСЪЛ" утвърждава демократичните ценности чрез непрекъснато образование за населението; то предлага висококачествени образователни услуги за млади хора и за възрастни, за учители, обучители, безработни, хора с физически недъзи, малцинствени групи и др.
Чудесна кауза.
На първа страница на сайта им пише и какви мероприятия провеждат: курсове за продавачки, зидари и други към Бюрото по труда. А кой ръководи дружеството, във всеки случай не са Доктор Кръстев и Пенчо Славейков.
Ето, вижте. Все преподаватели от вездесъщия Великотърновски университет, с чиято диплома можете да развеселите всеки свъсен работодател. Изключително любопитно е какво тия хора разбират от зидария, кофражи, как обучават унизените и оскърбените в, цитирам: "компютърен машинопис".
Както е модерно да се казва: три в едно. Първо се краде от европейците, които се чудят защо циганите, за чиято преквалификация си платили пребогато, катуносват в двора им. После се краде от българските данъкоплатци, които плащат високи заплати на разни хора да учат децата им в университетите, вместо в безкрайно дългото си свободно време да организират съмнителни паралелни форми на обучение. Накрая са окрадени и самите страдащи, които вместо мечти и осъществяване, получават илюзии. Най-отвратителното е, че тези "просветители" се изживяват и легитимират като защитници на безработните, бедните и инвалидите.
Шеки ще замине и няма да се върне, това е сигурно. Няма да си имаме наш Джако Пасториъс. Така както ще направим всички ние, излишните. Или да продължаваме да живеем по оная китайска мъдрост:
"Не отмъщавай на враговете си. Просто застани до реката и тя ще донесе труповете им."
Онази кална река.
