Странно, но не и необичайно, грозно, но не и учудващо. Такова е настроението вкъщи, защото веке не е нужно да се преструваме какви сме всъщност. В наши дни хората са някак си по-искрени и прагматични. И затова може би Кирил Маричков се хили толкова непринудено на президента Първанов... И цяла България с него припява соц.рок-псевдо-сдс-хита "Аз не съм комунист (така лиии?!) и никога няма да бъда (брей-брей...), аз не съм конформист (туй пък какво беше?) и никога няма да бъда (е, чак пък никога)... Аз съм просто човек (и блюдолизец и предател де)..."
Имаше и много други такива хубави песни на Щурците - "Край реката редят се, редят се ченгетата..." или "В Партийния дом, на стария скрин, лежеше лъскав орден един..."
Какво да се прави, това е духът на времето - всеки си хрантути задника както му уйдисва! А на другото - майната му!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако искате да споделите мнение с мен, можете да ми пишете на адрес shpountz (а) абв.бг
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.