
Току що стана ясно, че поради манипулативна хакерска атака с мрачен балкански произход, в тазгодишното издание на ЕВРОВИЗИЯТА са били отчетени единствено гласовете дошли от България. И никак чудно, мелодиите са се наредили съвсем както на неотдавнашните избори:
Първо място за „Нашата полиция е „Щази“ на Веско Маринов.
Втора се класира Лили Иванова с класическата „Наше блато дълго като вечност“,
Разбира се следва Тунчар Фикрет Али - Тони Стораро с „Милиардерче“.
На четвърто, но не последно място, е песента „Българският смок“ изпълнена от Володя Стоянов и група „Епизод“.
Песните са чудесни, колкото до парламента, едва ли може да има друг коментар освен оня на Вуте:
„Е не моем да го разберем тоо народ, ти го онодеш, оно те целива!“
И разбира се както винаги се случва наоколо, всички нададоха вой до небето. Колко било зле всичко, ауу, каво ще правим сега, Божкееее!
Напротив, напротив! Много си е гот, ако ме питате мене. Това са най-хубавите избори след осемдесет и девета, защото най-сетне нашият народ прати демокрацията на майната си, където и е мястото. На хората просто им писна от тъпата демокрация. Тази свещена крава, измучала от смуджавите времена на комунизъма.
Още от Платона, когато както и сега етиката и естетиката съвпадали, се знаело, че демокрацията е нещо особено неприятно. Управление на тълпата. Само Желю Желев каза, че е демокрацията била готина. Готина е, ама за доктор Ахмед Доган, един съвсем трети философин. Затова хората вместо да се вторачват много, показаха среден пръст на демокрацията, като я оставиха на онези, които си я заслужават. Които са гласували за гореизброените песньовки в подходящ ред.
Еми, алал да им е! Ние, другите българи, които не гласувахме и никога не сме имали представителство, няма да станем по-малко излишни в собствената си страна от досега. Точно обратното, българският парламент и нашите управници нататък все повече ще се превръщат в апендикс на своето общество. В България демокрацията не е повече от тирания на глупостта и основание да загърбим своята човечност.
И изобщо за цялата бля-бля фразиологистика за правата и справедливостта да кажа: ние хората сме биологически, икономически, умствено, културно, нравствено и всякакси неравни. Справедливостта е да се признае всяко неравенство, а единственото възможно право е да се дава възможност на хората да се усъвършенстват и да вървят едни към други. Първото се казва свобода, а второто любов. И ако демокрация е да се потисне този стремеж, като човекът бъде зарязан, уплашен, беден и непотребен в своя живот, ще кажа само, да ти таковам демокрацията!
Опа, оправиха се нещата с ЕВРОВИЗИЯТА. Всичко отново си е наред. Българската песен отпаднала.
Защо ли?
Митре ле?