Аз съм крокодил и нищо крокодилско не ми е чуждо. Поради същата тази крокодилска същност естественият цвят на кожата ми е зелен, но вътрешно съм син. Което обаче не ми пречи да си задавам черни въпроси за президентското бъдеще на България... Защото то не ми изглежда никак розово. И няма как да е другояче след гоцевите два червени мандата. Отатък пък се задават жълтото теме на Симеон (с Пръмовица), кафявата чума на Волен и бозавата физиономия на Доган.
Много цветове станаха, а манджата замирисва на гадно.
В българската държава президентската функция не е най-важната, но българският президент изпълнява ролята на държавен глава и представя страната ни на международната сцена. Поради престижа си президенсткият пост би трябвало да се заема от стойностни и авторитетни политици. Обаче Синята коалиция явно има други възгледи или намерения, защото нито един от партийните лидери (СДС или ДСБ) не пожела да се кандидатира. Защо? На какво се дължи това бягство от отговорност?
Вместо Иван Костов или Мартин Димитров Синята коалиция ни предложи да изберем в предварителни избори (такива в Европа се организират единствено от Синята коалиция и френската социалистическа партия) между второразрядни политици онези, които да се явят на президентските и местните избори (за кандидат-кмет на София), като крайните официални кандидати ще трябва за няколко месеца да натрупат достатъчно авторитет и да убедят хората в качества, каквито един истински лидер отдавна е показал, че притежава. Де факто сините доброволно оставят другите политически формации да тръгнат в надпреварата със солиден аванс. А за да се отбият евентуални критики и неудобни въпроси, сред симпатизантите се пусна идеята „че няма обречени кандидати, има само кандидати, които не се борят достатъчно”. Мдааа... А има ли партии, които се опитаха да противопоставят на Гоце един кандидат, чиято възраст по време на изборите надвишаваше средната продължителност на живота (при мъжете) в България? И има ли кандидати, които пък разполагаха с необходимите сили, но на които им бе поставен прът в колелата от уж близките им съюзници-демократи? (Не знам дали си спомняте как Петър Стоянов се самоизгори политически в предаването на Иво Минджев...)
Наскоро излязоха резултати от социологически проучвания, според които кандидатът на сините за кмет на София би изкярил едва 5% от гласовете, ако изборите се провеждаха сега... Прошко Прошков може и да е свестен човек, но определено се дискредитира с кулинарните емисии в които участва и в които показва, че не умее да готви. И защо тогава, аджеба, участва в кулинарни емисии? Ами ако хората направят аналогия с местните избори?
Като дебелокож крокодил ви го казвам, подобни стратегии ме карат да роня крокодилски сълзи. Защото по всичко личи, че за пореден път сините бият отбой и доброволно свиват знамената преди решителната битка, подарявайки президентската длъжност и софийското кметство на онези, срещу които искам да гласувам. С бездействието си и липсата на адекватни мерки на Костов в България довтаса Симеон, Гоце спечели президентските избори, сформирана бе Тройната коалиция, Герб дойде на власт. Сините отказаха да подведат под отговорност Жан Виденов и шайката разбойници покрай него, а извинението им бе, че, видиш ли, Жан бил надробил попарата не поради злонамереност, ами от неграмотност. Пак сините отказаха да наложат лустрация и морал в политиката, въпреки че имаха необходимите сили и възможности да го сторят. И кой знае защо не пожелаха да разсекретят досиетата... Защо ли? И така, вече 12 години сините бягат от отговорност и крачат през пустинята, а на такъв терен един крокодил като мен не би могъл да ги следва. И ако не бях дебелокож, сигурно щях да си задам въпроса дали сините не спазват някакъв установен ред (From Moscow with love…) и дали лидерите на сините партии не са узурпирали демократичното движение с единствената цел да го карат да играе по свирката на кликата Гоц-Боце-Сава-Симо.
Страх ме е да не се окаже, че сините всъщност са беззъби и безтестисни, абе направо политически евнуси, които от толкова години ни будалкат нас, желаещи реални промени, с фалшиви демократични намерения. Страх ме е да не се окаже, че всъщност сините не са сини, ами най–обикновени червени, опитващи да кредибилизират пародията на демокрация, в която ни лашкат вече толкова години ту наляво, ту надясно... И все към дъното.
