Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. А и въобще защо ти е да четеш - та нали ти си човек на действието, на конкретиката... Изразяваш се скромно, пестеливо, лаконично макар и непрекъснато. Дори и в медийните си изяви спазваш златното правило при угояването на прасета - по малко, но често. И така прасето на твоето политическо бъдеще натрупа достатъчно мазнинки за бъдещи избори и службици.
Въпреки прагматизма и суровия си вид обаче, ти, който си на небето на безсмислените полицейски акции, така и не успя да спреш напиращия в гърдите ти човешки повик за нежност и ласки. И загърби принципите тежката служба, за да подариш на подчинените си, към които храниш бащински чувства, един химн, една чудесна песен, едно разтърсващо обяснение в любов в изпълнение на големия Веско Маринов. На това му се вика подарък - такъв химн е много повече от пържола с дижонска горчица, да, горчица, като онази, с която са пълни ушите ти, за да не можеш да чуеш примамливата мелодия на корупционните сирени или хлипането на разобличените престъпници. (За осъдени е все още рано да се каже... А и арестуваните си тръгват един по един от ареста...)
Но дори и без присъди едно строго помахване с пръст от твоя страна тежи по-силно от доживотен затвор и не един престъпник е ридал от себепрезрение само при мисълта за ледения ти поглед. Защото ти си нашият национален бай Ставри - строг, но справедлив, обичаш майтапите.
В знак на благодарност за твоята грижовност реших и ние, гражданите-обект на твоите грижи, да ти подарим песента, изразяваща най-добре нашите чувства към теб.
