четвъртък, 14 април 2011 г.

В България (и в КНДР) те надделяха

Готово! Стана! Получи се!
И какво друго можем да възкликнем, възхищавайки се от висотата на човешката мисъл на всепоглъщащата простота на българското общество. След толкова години тоталитаризъм, преход и прочие шашмалогии грандиозният болшевишки експеримент доведе до превръщане на човека от социално същество в най-обикновен простак. И за това ли вдигахме такава тупурдия? За това ли се борихме, взривявахме влакове, щурмувахме Зимния дворец, ликвидирахме 100 милиона народни врагове и т.н., и т.н.? За да превърнем човека в ПРОСТАК!

Ами да, това е положението, другарки и другари!  На нас човек-мислещ не ни трябва! Друго си е простакът – яде, копулира, изхожда се и... пак всичко отначало. Простакът не си задава екзистенциални въпроси, ами консумира, не си въобразява, че има нужда от свобода, ами от кюфтета и кебапчета с биричка. Простакът не гласува според собствени възгледи и нужди, ами според това, което му се каже. Често простакът гласува за онзи, който го почерпи в кръчмата, съчетавайки по този начин полезното с приятното. Простакът е мизерен тип, подлежащ на всякакъв род манипулация – той е способен дори да повярва, че няма по-интелигентен от него насвета, стига тази информация да му се поднесе по подобаващ начин в съответната писмена форма (простакът уважава писмената форма, защото самият той трудно се справя с писането...)
Простакът лесно обича и мрази. Когато му се каже, че няма кебапчета заради еди-коя си малцинствена група, той искрено се нахвърля върху нарочения виновник и проблемът му изглежда разрешен, въпреки че всъщност всичко си остава същото.

Простакът обича да живее в допотопни, панелни жилища. Обича и скромния уют и затова инсталира камини на балкона си, санира стените на блока в различни разцветки, опъва простори с гащи и чаршафи, пристроява, достроява, надстроява...

Общо взето простакът обожава да консумира долнокачествени храни, да се заробва със заеми, да кара МПС и да слуша евтина музика. Често се радва на дребни хитринки, от които спестява някой лев... Простакът никога не се сеща да пита какво точно плаща на Топлофикация. За сметка на това обаче се сърди, че ромите не плащат ток... Което е добре... Ако се сърдеше на политиците (от всички политически партии), че позволяват на ромите да не плащат, за да могат след това да разчитат на тяхната подкрепа по време на избори, тогава вече щеше да представлява проблем. Но за наша радост простакът никога не си задава излишни въпроси, а и освен това мрази ромите, защото така са му казали, че трябва да се прави.

Това е то, държавата на простака. В нея задължително и политическата класа представлява еманация на всеобщата простащина, а най-видните люде са съответно и най-видни простаци.
На фона на целия този абсурд, не е никак чудно, че малкото останали читави хора дават мило и драго да напуснат страната. Тези дни прочетох една книга, която ме накара да пролея няколко крокодилски сълзи и да се замисля дали и аз да не запраша към Нил или Мисисипи... Защото наистина емиграцията комай е единственото спасение от задушаващата простащина, налагана ни методично от... знаете кой... с едничката цел... знаете защо.
Прост народ – проста държава. А келепирът е още по-голям и сладък!