петък, 24 декември 2010 г.

ВЕСЕЛА КРОКОЛЕДА!!!



Драги съотечественици, благодаря за вниманието, което ми оказвате на мен, вашия предан алигатор, по повод светлия ми празник Кроколеда!

Дълги векове християните празнуваха на този ден рождеството на един несполучил в кариерата си на спасител млад мъж - някой си Джизъс от Назарет.  Не знам дали сте чували за него - бил син на дърводелеца Йосиф и жена му Мария, по-известна с многозначителния прякор "Дева"... Та, скоро след като Мария забременяла, се разнесъл слух, че бащата всъщност не бил Йосиф, поради което Джизъс много страдал през цялото си детство, бродил като хипи из пустинята, събирал се с подобни нему бродяги  и явно са попрекалявали с разни наркотични субстанции, защото на Джизъс често му се привиждали разни тарикатски неща, въобразявал си, че ходи по вода, че размножава риби и т.н. Накрая обаче Джизъс свършил земния си път забучен като някоя пеперуда в националния природо-научен музей.

Каква е връзката между Коледа и Джизъс, ще попитате вие и с право ще се зачудите, защото доколкото ми е известно учените и другите хабилитирани лица не разполагат с акт за раждане на гореупометатото израилтянско лице, на който ясно да пише кога и къде е роден. Значи датата е избрана с чисто пропагандна цел - от този ден денят се уголемява, т.е. Исус е символ на завръщащата се светлина. Хубаво, обаче в наше време си имаме електричество, така че светлина не ни трябва, ами добри поводи за празници. И затова хората постепенно заместиха Исус и принадлежащата му символика с по-забавен и доходоносен персонаж - дядо Коледа (а понякога и дядо Мраз според случая и електората). Та, дядо Коледа е сериозен бизнесмен, продаващ на благосъстоятелни родители чудесни китайски стоки за децата им, като в същото време ги задължава да лъжат за произхода на подаръците - уж са произведени от джуджета... А всъщност джуджетата са сладурести дечица от бедните страни, които изработват чевръсто с малките си ръчички чудни играчки срещу скромно заплатка от няколко евро на месец. Това пък позволява на дядо Коледа да си пълни джоба и да ходи с дългокраката си асистентка Снежанка на околосветски пътешествия с яхта.

И така Исус изчезва в аналите на историята. Вчера например хвърлих око на една детска книжка за Коледа - в нея не намерих нито Младенеца, нито Богородица, нито ясли, нито Влъхви-млъхви... Или с други думи казано, децата барабар с родителите в наши дни се интересуват само от кльопачката и подаръците. И затова празникът е крокодилски, защото устата на алигатора е голяма и успешно ще се справи с коледната трапеза без да му стане лошо от плюскане.
Браво, граждани, еволюирайте все така към крокодилската челюст и бездънния тумбак, превръщайте се във фабрика за екскременти и не се замисляйте за моралната страна на празника, защото това само ще ви скапе апетита.
Весели празници!

сряда, 1 декември 2010 г.

КАК СЕ КУПУВА ФИЛМ ПОД НАТИСК... ТЕЖЪК НАТИСК...

Голямо натискане трябва да е паднало, за да пробутат неизвестен български филм на италианската държавна телевизия РАИ за цял милион евро... Натискали са се като бесни! А от снимката заключавам, че главата на Вежди пак е била най-отдолу и се е поумачкала...

Абе, ние толкоз ли не можем да станем известни с нещо различно от идиотщина?!

ФАЛШИВИ ДИПЛОМИ ВМЕСТО ЕПИТАФ ЗА ЕДНА ФАЛШИВА ДЪРЖАВА


Диагноза - МИТОМАНИЯ...
За хората, при които лъжата се е превърнала в патология, казваме, че са митомани, т.е. обичат да съчиняват измишльотини и да ни манипулират. И тези хора така се увъртат в лъжите си, че започват не само да си вярват, но и да дават препоръки на останалите как да вършат работите, които съществуват единствено в болното въображение на митоманите.

За жалост в българското общество митоманията се е превърнала в норма на поведение. Най-доходната професия разбира се е митоманията - не изисква нито грам инвестиция в образование и труд, поради което възвръщаемостта е повече от задоволителна. Това са го разбрали преди всички нашите родни политици - всеки се набутва там, за където няма нито грам ценз, обаче кой ти гледа ценза? Нормално ли е да си вземем за премиер дементен дедо от Мадрид без висше образование? Нормално е! Нормално ли е президентът да е ченге? Нормално е, я! (На такъв юнак незабавно трябва да му се даде пушка за архари!) А премиер без трудов стаж можем ли да си изберем? Можем, и още как - ей го де е Серьожката-Стоножката! А няма ли начин да сложим и някоя по-така униформена професия в премиерския стол? Защо не? Ето ви огнеборец!

И изведнъж се явявава някаква митоманка, чиито методи са просто отчайващо аматьорски - вади, моля ви се, диплома! Ама на кой му пука за диплома бе, мило момиче!? Ти да не мислиш, че парламентът, правителството и прочие институционалности бъкат от дипломирани мозъци с очила? Напротив! Самият факт, че Калина Илиева вади диплома (фалшива или не) е достатъчно съмнителен, за да й се бие дузпата и да й се каже с натъртен по премиерски акцент и лека чупка в ханша "Кво се прайш на мноо учена ма?! Аре чупката!"
И момичето си тръгва с бременния тумбак и въображаемия канцер в мозъка (де да знай човек, може пък митоман Бойко да го е измислил тоя...), и всички й се подиграват на митоманията, и соченето с пръст е единствен лек за един патологичен лъжец, който по никакъв начин не може да се сравнява с професионалните такива...

Така е то, на краставичар краставици тръгнала да продава...

сряда, 24 ноември 2010 г.

ГОЦЕ И КИРИЛ МАРИЧКОВ - SO HAPPY TOGETHER...


Странно, но не и необичайно, грозно, но не и учудващо. Такова е настроението вкъщи, защото веке не е нужно да се преструваме какви сме всъщност.  В наши дни хората са някак си по-искрени и прагматични. И затова може би Кирил Маричков се хили толкова непринудено на президента Първанов... И цяла България с него припява соц.рок-псевдо-сдс-хита "Аз не съм комунист (така лиии?!) и никога няма да бъда (брей-брей...), аз не съм конформист (туй пък какво беше?) и никога няма да бъда (е, чак пък никога)... Аз съм просто човек (и блюдолизец и предател де)..."

Имаше и много други такива хубави песни на Щурците - "Край реката редят се, редят се ченгетата..." или "В Партийния дом, на стария скрин, лежеше лъскав орден един..."

Какво да се прави, това е духът на времето - всеки си хрантути задника както му уйдисва! А на другото - майната му!




понеделник, 22 ноември 2010 г.

КОНКУРС ЗА НОВО ИМЕ НА КУЧЕ... И НА БЪЛГАРИЯ ТОЖЕ (ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ЛУД ДИКТАТОР)

 
Товарищи, наложи ми се да ида до България... Да, правилно разбрахте, кракът ми стъпи на онази шепа земя, чиито обитатели са изключително объркани хора, страдащи все още от заблуждението, че са самостоятелни и че живеят в принадлежаща им държава. Блажени са верующите! 

Та, пристигнах с леко закъснение, защото чисто и просто не ми се ходеше в България. Дори мислех да изпратя някой друг на мое място, но в крайна сметка се навих. И щях да съм много ядосан, ако българите не ме чакаха покорно и строени по конец на летището... И въобще щях да се ядосам, ако някой нещо ме подразнеше, нали знаете какъв съм си...  Но българите не са чак толкова глупави, че да се навират между шамарите – закръгленият  им и измазан с кофа фон-дьо-тен премиер например (сигурно цялата му официална заплатка отива за козметика и педикюр) има бузи само за шамаросване и затова си трае. И вообщем  нещата станаха бързичко и както трябва, нищо че договорите бяха в ущърб както на българите, така и на ония мекерета от Европейския съюз. Но смее ли някой да ми противоречи? Ръката така ме сърбеше, че само чаках някой да каже гък!

На изпроводяк ми подариха кученце... Първоначално помислих, че са ме сбъркали с виетнамския премиер (ще ме извинявате, ама домакините изглежаха достатъчно тъпи, за да направят подобна грешка), но след това схванах, че подаръкът е остро символичен – България е и винаги ще бъде вярното руско куче!

Името на собачката обаче някак не се връзва – Йорго... Пълна безсмислица... Ама то и името на родината му е също толкова странно – България....  Това тяхно „Ъ” направо дразни! Как може един нормален човек вече 1300 години да настоява и натрапва на международната общност подобни варварски фонеми?!  Просто съм учуден! Българите нямат ни най-малка представа от маркетинг и реклама и това е повече от очевидно, а от това страда и Матушка Рус, защото България е все пак наша, руска губерния.

Затова и реших да организирам конкурс за ново име на кучето. Моля, россияни и россиянки, измислете нещо смислено! А става ли новото име за куче, ще става и за България. Че то каква е разликата между двете?

петък, 19 ноември 2010 г.

КРЪГЪТ "МИСЪЛ" ИЛИ КАК СЕ КРАДАТ ЕВРОФОНДОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Имам един чуден приятел Шеки. Шеки си няма никого, живее гордо и бедно в една полуразрушена къща в Перник. Той е голям музикант, казват, че ако се бил родил другаде щял да стане новия Джако Пасториъс. Тука обаче никой не го е еня за Джако Пасториъс понеже хората живеят и слушат Песента за тундрата (нали се сещате, в нея до безкрай се повтаря "тундрата-тундрата"). Послесния път като видях Шеки, той беше отслабнал до неузнаваемост - от глад. Обаче се ухили доволно и каза, че тоя път щял да си намери работа понеже му предложили курс за заварчици.

Това вече съм го чувал. Първо Шеки се записа на курс по готварство към Бюрото по труда. Насърчавах го през цялото време макар да знаех, че никъде няма да го наемат по една проста причина: Шеки е циганин. Взе кетап и нищо. После подхвана курс за тролейбусни шофьори (или ватмани, не знам как е правилно). Накрая му казаха: сори, брат, ама има работа само за двама от дванадесет кандидати. Точка. От Бюрото по заетостта го задължили да започне нов курс по преквалификация понеже, щели да му спрат всички социални защити. Какви защити, щом стане обяд Шеки обикаля махалата да бере джанки за ядене. Но той се съгласи, първо получи диплома за фаянсаджия, а после за шпакловчик. Втория път го взеха на работа проформа и след няколко дни го изхвърлиха, макар да е много добър и дисциплиниран шпакловчик. Така ще стане и след курса по заваряване макар да знам каква крещяща нужда от заварчици има българската индустрия. Просто това е сложна работа и никой работотдател няма да наеме човек завършил подобен курс, колкото и да му трябва. Както няма да наеме фаянсаджия или който и да е пратен от Бюрото по заетостта.

Оказва се, че всички тия курсове щедро се спонсорират не от друг, а от благородния европейски данъкоплатец: чрез Европейския социален фонд по така наречената оперативна програма за "Развитие на човешките ресурси". Всички проекти минават през Агенцията по заетостта, която от своя страна е подразделение на Министерството на труда и социалната политика. Бръз поглед на възможните бенефициенти (каква изискана дума!) по проектите разкрива, че освен от всички уродливи държавни структури, еврофондовете могат да се усвояват от НПО, ЦПО и Консултантски фирми.

Да започнем с НПО. Тъй като съм председател на управителния съвет на едно сдружение, ми е пределно ясно какво е необходимо да направиш, за да регистрираш неправителствена организация в обществена полза, което от своя страна ти дава право да извършваш стопанска дейност без да плащаш никакви данъци. Всъщност не е необходимо да правиш нищо, достатъчно е да хванеш седем човека, да копираш един устав в интернет и да отидеш до най-близкото съдилище. И ето, вече си не само търговец без никакви отговорности, но и потенциален бенефициент по еврофондовете. Това обаче все още не е достатъчно. Необходимо е от НПО да станеш ЦПО.

Център по професионална подготовка (ЦПО) можеш да създадеш ако имаш ЕИК булстад. Нищо друго. Всяка фирма може да направи такъв център стига да брои два бона и петстотин на тази леля и да изпълни алабализмите, които там наричат критерии за обучение по най-различни професии. Съвсем паралелно с така нареченото българско образование. Последната фаза от проекта е НПО-ЦПО да напише европроект и да се закачи за Бюрото по заетостта. И европейските пари за бедните потичат.

Програмата за "Развитие на човешките ресурси" е в очевидно противоречие с българската образователна система, която съвсем спокойно може да произвежда шпакловчици и заварчици (съседния техникум с такъв профил го закриват). Още по-скандално е, че ЦПО-тата се обезпечават от хора наети в българското образование, което е крещящ пример за конфликт на интереси.

Да вземем за пример Дружество "Мисъл", едно благородно начинание от Велико Търново. То се идентифицира със следните цели:

"ДРЗ "МИСЪЛ" утвърждава демократичните ценности чрез непрекъснато образование за населението; то предлага висококачествени образователни услуги за млади хора и за възрастни, за учители, обучители, безработни, хора с физически недъзи, малцинствени групи и др.

Чудесна кауза. На първа страница на сайта им пише и какви мероприятия провеждат: курсове за продавачки, зидари и други към Бюрото по труда. А кой ръководи дружеството, във всеки случай не са Доктор Кръстев и Пенчо Славейков. Ето, вижте. Все преподаватели от вездесъщия Великотърновски университет, с чиято диплома можете да развеселите всеки свъсен работодател. Изключително любопитно е какво тия хора разбират от зидария, кофражи, как обучават унизените и оскърбените в, цитирам: "компютърен машинопис".

Както е модерно да се казва: три в едно. Първо се краде от европейците, които се чудят защо циганите, за чиято преквалификация си платили пребогато, катуносват в двора им. После се краде от българските данъкоплатци, които плащат високи заплати на разни хора да учат децата им в университетите, вместо в безкрайно дългото си свободно време да организират съмнителни паралелни форми на обучение. Накрая са окрадени и самите страдащи, които вместо мечти и осъществяване, получават илюзии. Най-отвратителното е, че тези "просветители" се изживяват и легитимират като защитници на безработните, бедните и инвалидите.

Шеки ще замине и няма да се върне, това е сигурно. Няма да си имаме наш Джако Пасториъс. Така както ще направим всички ние, излишните. Или да продължаваме да живеем по оная китайска мъдрост:

"Не отмъщавай на враговете си. Просто застани до реката и тя ще донесе труповете им."

Онази кална река.

вторник, 26 октомври 2010 г.

НА ЦЕЦО И ПРИНАДЛЕЖАЩАТА МУ ИНСТИТУЦИЯ С ЛЮБОФФФ!

Драги Цецо,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. А и въобще защо ти е да четеш - та нали ти си човек на действието, на конкретиката... Изразяваш се скромно, пестеливо, лаконично макар и непрекъснато. Дори и в медийните си изяви спазваш златното правило при угояването на прасета - по малко, но често. И така прасето на твоето политическо бъдеще натрупа достатъчно мазнинки за бъдещи избори и службици.

Въпреки прагматизма и суровия си вид обаче, ти, който си на небето на безсмислените полицейски акции, така и не успя да спреш напиращия в гърдите ти човешки повик за нежност и ласки. И загърби принципите тежката служба, за да подариш на подчинените си, към които храниш бащински чувства, един химн, една чудесна песен, едно разтърсващо обяснение в любов в изпълнение на големия Веско Маринов.  На това му се вика подарък - такъв химн е много повече от пържола с дижонска горчица, да, горчица, като онази, с която са пълни ушите ти, за да не можеш да чуеш примамливата мелодия на корупционните сирени или хлипането на разобличените престъпници. (За осъдени е все още рано да се каже... А и арестуваните си тръгват един по един от ареста...)

Но дори и без присъди едно строго помахване с пръст от твоя страна тежи по-силно от доживотен затвор и не един престъпник е ридал от себепрезрение само при мисълта за ледения ти поглед. Защото ти си нашият национален бай Ставри - строг, но справедлив, обичаш майтапите.

В знак на благодарност за твоята грижовност реших и ние, гражданите-обект на твоите грижи, да ти подарим песента, изразяваща най-добре нашите чувства към теб.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Радостта от музиката и VOCA PEOPLE

Дълго време се чудих за кого точи зъби моят крокодил и дълго не се решавах на какво да го посветя. Някои пишат за политика, други за себе си, трети за манджи, четвърти за нищо, а пети пък дори не знаят да пишат! Един хубав ден обаче имах щастието да гледам в Израел спектакъла на Voca People и така в главата ми се роди идеята, че единствено музиката и радостта от живота си заслужават истински човек да се хвърли в пастта на крокодила. Или просто самият той да се превърне в крокодил!

вторник, 28 септември 2010 г.

Моята песничка и първи стъпки в блогарията